Следите

 

На Б.

 

Приятелство от детство ако хвърлиш във канавката,
следи остават… Да. Следи остават.

Дошло е време да заровим томахавката;
лулата на мира пък да запалим.

С кого и как ще бъдем пак ухилени глупачета?
Или пък на асфалта ще оставим
два детски, неумели отпечатъка,

ще се изпращаме от блок до блок в квартала?
С кого ще возим котка в кукленска количка,
с кого ще гоним котка по дъбрави?
Съседките кои дечица ще навикват,
С кого ще пушим тайничко цигари?
Ти остави цигарите, ами и други работи…
Кой луд би тръгнал рибата ми да изражда в час по химия??
Еднакво див и милостив, буркан с акавариум да мъкне
от Руската през парка ни, любимия…
С кого ще се “Зулосваме” и “майкълосваме”?
С кого ще денсим и ще си крадем момчетата?
И питки ще печем, до безобразие ще се халосваме?
С кого ще (пощим…) си оправяме прическите…?!?

Май смятам, че е време да заровим томахавката.
Май смятам, че е време “за войната” да забравим…

Години колко още ще откука кукумявката?
Изгоних я. Избягах. Но дали бях права…?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво да правя, като – счупени веднъж -
и втори, трети път, парчета не лепя?
Не ще забравя. Винаги ще знам -
остава слабо място там… СЛЕДА.