Искам да съм малка. За да ме пускат във ваканция, а не да си пускам отпуска. Искам да съм малка. За да слагам тайно обувките на мама, а не да се състезавам с ЧЕЗ, за да мога да сложа нови обувки. Искам да съм малка. За да ме хващат как крада джанки и …вишни, а не как карам без винетка. Искам да съм малка. За да пея в хόра, а не когато няма хора вкъщи. Искам да съм малка. За да съм оцапана със сладкото на баба, а не с червилото на Барби. Искам да съм малка. За да лепнат пръстите ми от пластелин, а не от кόла маска. Искам да съм малка. За да се преструвам, че вярвам в Дядо Коледа, а не да се преструвам на него. Искам да съм малка. За да откривам вкуса на нещата, а не само консервантите в тях. Искам да съм малка. За да тичам из двор, а не по бягаща пътека. Искам да съм малка. За да си броя стотинките, а не дълговете към кредитните карти. Искам да съм малка. За да скачам на въже и да играя на ластик, а не да прескачам часовете по йога и да си играя с кръвната си захар. Искам да съм малка. За да ме държат за ръка, а не на малкия си пръст. Искам да съм малка. За да имам помощни колелца и да не падам толкова често по пътя. Искам да съм малка. За да съм сигурна, че ще стана много добра в нещо, а не да се крия, понеже не съм много добра в него. Искам да съм малка. За да казвам каквото мисля, а не каквото повелява тактиката. Искам да съм малка. За да се изчервявам отново, а не да се преструвам на отворена мацка с опит и с права, но без чувства. Искам да съм малка. За да имам касичка-прасе, а не личен консултант в банката. Прасето мълчи дори когато го чупиш, а консултантът не млъква и накрая задължително те пречупва. Искам да съм малка. За да закусвам с попара и да обядвам с миш-маш, а не да закусвам с Дюкан и да обядвам с упражнения по дишане. Искам да съм малка. За да зная, че ще „го” срещна, а не да се чудя дали съм „го” срещнала. Искам да съм малка. За да имам приятели, а не приятелски семейства. Искам да съм малка. За да имам време да уча, а не да се уча как да имам повече. И никога да нямам време за нищо. Искам да съм малка. За да правя топчета от сополи, а не трагедия от малко прах в къщата. Искам да съм малка. За да ми се радват, когато сричам или говоря глупости, а не да злорадстват. Искам да съм малка. За да се страхувам само от въшки и кариес, а не от рак и целулит. Искам да съм малка. За да се катеря по дървета, а не по социални стълбици. Искам да съм малка. За да се уча на белú от Пипи Дългото Чорапче, а не на правилни постъпки от Джон Кехоу и Хорхе Букай. Искам да съм малка. За да искам разрешение, а не да се колебая дали разрешението ми е правилно. Искам да съм малка. За да ми казват да обичам родината, а не да ме гонят от нея всячески. Искам да съм малка. За да не знам какво означават думички като „демокрация”, „инфлация”, „радиация”, „суета” и „парабени”, а не да се чудя какво да правя с тях. Искам да съм малка. За да имам рани по коленете и лактите, а не само вътре в мен. Искам да съм малка. За да чета прости неща, а не да се пъна да пиша сложни.
Всичко беше много по-лесно, когато бях на 3, а не на 33. Единственото изискване беше да си изям кашата, преди да отида да играя в градината.
